Лимфен дренаж (тяло и крайници) – Апаратен

Антицелулитна процедура, която в комбинация с масаж и аеробни упражнения дава фантастични резултати. Препоръчва се при предоперативна и следоперативна терапия преди и след липосукция, тъй като увеличаватъканната ретракция. Може да се прави и самостоятелно при пациенти, които натрупват повече течности (вода). Препоръчва се сезонно за усъвършенстване на контура на тялото и крайниците.

Процедурата се извършва с помоща на ултра модерен апарат, който прилага в различни програми дозирано налягане вьрху тьканите. Прилага се за добьр лимфен дренаж и по-добра перфузия на тьканите. Намалява отока от крайниците и тялото. Може да се комбинира заедно с другите видове масаж в рамките на приготвена от нас програма. Лимфния дренаж подобравя храненето и метаболизма на тъканите.

Процедурите траят от 30-40 минути.

Лимфна система

Основната функция на лимфната система е да осигури поддържането на нормален воден баланс в тъканите. Това става с помощта на лимфата, която се пречиства от събраните от външната среда вещества, след което отново започва да циркулира, изпълнявайки функциите си. Този процес е по-силно изразен на места, в които по различни причини се задържат по-голямо количество течности.

Лимфната система има сходно устройство с това на венозната система. Тя следва хода и, разклонявайки се на периферни канали, като на различни нива са разпръснати колективни центрове.

Повърхностните лимфни съдове на долните крайници се различават от по-дълбоко разположените.

Повърхностните лимфни съдове са разположени повърхностно, като по предната и задната повърхност на стъпалата образуват голяма лимфна мрежа. Дълбоките лимфни съдове следват дълбоко разположените кръвоносни съдове и събират лимфата, идваща от мускулите и костите на долния крайник. Повърхностните лимфни съдове се обединяват в ингвиналните лимфни възли, които се разполагат повърхностно в слабинните гънки. Дълбоките лимфни съдове се събират при предните лимфни възли на големия пищял, намиращи се в горната предна част на коляното, както и  при лимфните възли на коляното, разположени в задната му част. Оттам те достигат дълбоките ингвинални лимфни възли, които са локализирани във вътрешните части на ингвиналната зона.

Повърхностните лимфни съдове на долния крайник, заедно с повърхностните  ингвинални лимфни възли (18-20 на брой) събират лимфата от седалищната област, перинеума, ануса, външните генитални органи и долната част на стомаха. Дълбоките коленни лимфни съдове, заедно с дълбоките ингвинални лимфни възли (2-3 на брой) събират основно лимфата от повърхностните ингвинални лимфни възли. Най-големият от тези лимфни възли се нарича Cloquet – лимфен възел. Той е разположен по-високо и по-дълбоко от останалите и се насочва към коремната кухина.

Основни групи лимфни съдове на долния крайник.

Центровете, в които са локализирани лимфните възли на долния крайник са много важни, т.к. събират и пречистват лимфата, идваща оттам. Лимфата се задържа там докато не бъде филтрирана (пречистена), след което се връща в отделителната система, което води до ускоряване на диурезата. Ускоряване на диурезата често се наблюдава и след пресотерапевтични масажи, което показва активиране на механизмите на лимфната система на долния крайник.

Основни теории (концепции) за лимфната циркулация. Casley-Smith – помпа.

Лимфната циркулация не е система, която се активира само при пренапълване, а също така позволява ускорено абсорбиране на протеини и колоиди. Благодарение на лимфната система големи и неразтворими плазмени белтъчни молекули, които нормално не могат да се реабсорбират от венозната система се връщат в кръвообращението.

Молекулите преминават през мембраната на капилярите обратнопропорционално на масата им: концентрацията на албумин, който има по-ниска молекулна маса от глобулина е по-висока в лимфата.

Промените в капилярната пропускливост, дължащи се на повишаване интеркапилярното хидростатично налягане или на токсично-аноксични фактори, говорят за ускоряване на транспорта или модификации в лимфния поток или съставките му.

За по-подробно изясняване, представяме откритията на Rossing:

  1. Интраваскуларната (вътресъдова) концентрация на албумин и имуноглобулин зависи от количеството синтезирани и разградени катаболити.
  2. Съотношението между интраваскуларните концентрации и общите концентрации зависи от количеството транскапилярно изтичане и количеството екстраваскуларно връщане.
  3.  Количеството транскапилярно изтичане е обратнопропорционално на молекулните маси на протеините; то се повишава с увеличаване филтрационното налягане в съдовете, т.е. със загуба на микросъдово ниво, каквато се наблюдава при захарен диабет.
  4. Количеството екстраваскуларно връщане се отразява върху транспорта на  протеини в лимфата и е обратнопропорционално на времето на екстраваскуларен транспорт. За албумин и IgG  стойността е еднаква, докато за IgM се наблюдава малко по-малка стойност.
  5. Времето за екстраваскуларен транспорт включва серия от къси (черен дроб, бъбреци, бял дроб) и дълги (кожа, мускули с максимален депозит на екстраваскуларни белтъци) периоди.
  6. При повечето случаи на хипопротеинемия количественото разпределение на интраваскуларните и екстраваскуларните плазмени протеини се променя в зависимост от интраваскуларното пространство.
  7. Патологично екстраваскуларно изграждане на плазмени протеини се среща при някои болести, както и в случаи, когато транскапилярни загуби се повиши без съответно повишаване на количеството на връщане на течности в екстра възколарно пространство.  Това може да се наблюдава при цироза с асцит, нелекувана миксоедема и някои видове тумори, особено тези с изразена хепатопатия и асцит. В тези случаи екстраваскуларното образуване на плазмени протеини ще започне в туморните или пост-оперативните рани.

Чрез капилярната филтрация, белтъчните молекули и водата се поддържат в достатъчни концентрации в кръвообращението, което води до образуване на течности, спонтанно свързващи се с протеини в интерстициалното пространство. Тези течности водят до разширяване на ендотелните клетки на първичните лимфни съдове и последващо отваряне на лимфните интерендотелиални свързвания.

За поддържане на свързванията отворени участват и други фактори:

  • Мускулно съкращение
  • Ритмични концентрации на артериалните съдове
  • Отрицателно вътрегръдно налягане
  • Изтласкване на клетки и други елементрани телца през отворените свързвания на първичните лимфни съдове. По време на тяхното преминаване телцата имат функция на разширители, осигуряващи преминаване през вътрешния лумен на капилярите.

В най-активните места на тялото, продуктите на клетъчния метаболизъм повишават кръвния поток и пропускливостта на капилярите. Така течността, съдържаща се в интерстициума се повишава още повече, като налягането и поддържа входните пътища достъпни за лимфните капиляри. След този начален етап настъпва повишаване на местното тъканно налягане – резултат от мускулни съкращения, които компресират първичните лимфни съдове и изтласкват лимфата, за да се затворят интерцелуларните свързвания.

В тази фаза известно количество вода се изтласква от лимфната система и самата лимфа става по-концентрирана от интерстициалната течност.  По-високата компресия освобождава системата от фибрилите, прикачени за лимфния ендотел. Лимфните съдове, които са компресирани по този начин ще бъдат по-малки, с по-малък диаметър, превръщайки се в адхезивни ендотелни клетки, които се припокриват с херметически затворените свързвания.

На този етап започва трета фаза – последващата компресия на първичните лимфни съдове изтласква лимфата през първата клапа. Внезапното понижаване на налягането означава, че лимфните съдове се разширяват отново и интрацелуларните свързвания се отварят.

Механизмът е известен под името “Casley-Smith лимфна изтласкваща помпа”. Интрацелуларните лимфни свързвания се дефинират като „аспирационни клапи”, докато първите лимфни клапи се наричат „изходни клапи”.

Първоначално лимфните съдове включват няколко аспирационни и изтласкващи клапи, чиито функции не са строго механични, а могат да се адаптират според необходимостта.

Значение на налягането между лимфата и интерстициалното пространство.

Mc Master измерил налягането на лимфните капиляри и на интерстициалното пространство и установил, че:

  • Лимфно капилярно налягане = 0.7 +/- 0.3 cm. H2O.
  • Налягане на интерстициалното пространство = 1.9 +/- 0.5 cm. H2O

Разликата в стойностите на двете налягания се обяснява с посоката на движение на течността и на белтъчните молекули от кръвните капиляри към интерстициума и от интерстициума към лимфните капиляри.

Разликата (0.3 +/- 0.5 cm. H2O), показва колко необходима е промяната на налягането за движението на лимфата. В патологични условия ако има повишаване на интерстициалното налягане, разликата ще бъде по-голяма. Това обяснява увеличената продукция на лимфа при състояние на едема. Промяната в абсорбционния потенциал също има значение за граничната зона между основната субстанция и лимфните капиляри.

Двигателната сила на лимфата се дължи основно на градиентите, генерирани между зоните на високо и зоните на ниско налягане. За целия кръг на лимфообращение много други механизми с по-голяма  или с по-малка значимост допринасят за поддържането му. Между тях са структурата на стените на лимфните съдове и еднопосочните клапи, които също така са пример за антигравитационен механизъм (заедно с лимфните възли).

Скоростта на лимфния поток варира в широки граници в зависимост от различните зони, състоянието на фунцкиониране и наличието на пречки за нормалния поток.